ЗАТЍЧАМ СЕ, -аш се, несв.; затекà се, затечèш се, мин. св. затèкох се, затèче се, прич. мин. св. деят. затèкъл се, -кла се, -кло се, мн. -кли се, св., непрех. Обикн. в св. 1. Отправям се устремно в някаква посока или към някого; завтичвам се. С бързи крачки той се затече към вратата. Хр. Смирненски, Съч. III, 185. Командирът на първата дружина Салабашев бе надежден. Стамболов се затече при него. С. Радев, ССБ II, 70. Самолетът се затече по летището и се дигна над гората, над зашумелите брегове на Янтра. А. Каралийчев, ПД, 101-102. – Скоро един от нас да се затече в село да извести каква е работата, защото аскерът прие заповед да излезе тая нощ в планината. З. Стоянов, ЗБВ II, 360. – Да изтичаме! – Действително бе почнала да зъзне. Затекоха се. Б. Болгар, Б, 18. – Ама че диване, кой знай какво ще каже там! – беше първата мисъл на А. – Гледай сега, защо го пратих? И то се затече като лудо. Ал. Константинов, Съч., 269.
2. Само мн. и 3 л. ед. Идваме в надпревара и в голямо количество. Сякаш младият търговец се надяваше да завърти такава търговия, като че ли в бакалницата му щеше да се затече целият град, та още отсега се беше запасил с толкова кесета, за да не стане нужда да върне някого. Д. Спространов, С, 116. Така или инак нощта ще се прекара и утрото целият град ще се затече в църква на богослужение. СбНУ VI, 229.
3. В съчет. с на помощ или със следв. изр. със съюз да. Озовавам се някъде или при някого в случай на нужда; притичам се, завтичвам се. Вероятно те обираха наблизо други бежанци и при чуването гърмежите бяха се затекли на помощ на едноверците си. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 18. На едно от събранията на това общество станало дума за глада, който върлувал тогаз в Москва, и един от членовете, Татищев, казал едно слово и поканил членовете да се затекат на помощ на бедните. Т. Икономов, ЧПГ, 24. Но тука Колето на помощ се затече / и овреме мълчането пресече. К. Христов, ЧБ, 219. На помощ сърби, черногорци / със радост ще се затекат; / а и от север храбри руси / тозчас ще да се появят. / Догде е мъничка змията, / елате да се съберем! / С крака да ѝ строшим главата, / свободни да се назовем! СбДЧ, 182. Не гледайте отстрани, ами се затечете да помогнете на човека.